Ако подадеш ръка навън и затвориш очи, есенният дъжд ще ти припомни...

Това усещане, детското, безгрижното, наивно и чисто съществуване.

Нима сме толкова затворени в себе си, че забравихме как да бъдем щастливи?

А дъждът е там, светът е там, същият свят от детството, което помним.

Същите мокри дрехи и познатите миризми на есента...

Листата, влагата, топлия чай, парченцата лимон плаващи в запотената чаша.

Настръхналата ни кожа и малките капчици падащи на пода, стичащи се от върховете на мокрите ни коси.

Не светът се променя, а ние!