Отлитат пойните птички на юг,
опитват се да оцелеят на лошото време напук,
напускат ни с последна песен,
предвещаваща идващата есен.
Оставят ни без вълшебния си глас,
който ни събуждаше всяка сутрин в ранен час.
Така е устроен светът, всеки гледа да е там,
където дълго ще вирее, където ще може
спокойно и мирно да живее...