Aug 19, 2023, 8:43 PM

Свят

  Poetry » Other
1K 0 0

Отлитат пойните птички на юг,

опитват се да оцелеят на лошото време напук,

напускат ни с последна песен, 

предвещаваща идващата есен.

 

Оставят ни без вълшебния си глас,

който ни събуждаше всяка сутрин в ранен час.

Така е устроен светът, всеки гледа да е там,

където дълго ще вирее, където ще може

спокойно и мирно да живее...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венета All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...