Свят бленуван
Позволѝ ми, любима, в нощта
да целувам и огън да паля.
Говорѝ ми, когато мълча
и когато словесно те галя.
Непознатите мои страни
отключѝ и пуснѝ ги на воля.
Потопѝ се в душата ми ти.
Аз за нежна милувка те моля.
За да пратя тъгата далеч
и усмивка света да огрее,
ще рисувам от своята реч
свят бленуван и вечер ще пея.
Запомнѝ, че обичам те аз
и за теб ще достигна до края!
Ти си моя тегоба и страст
и красива пътека към рая!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
