МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
957 3881
14.03.2019 г., 9:54 ч.

Свят от лед 

  Поезия » Любовна
220 2 4

Вървя в снега –

принцеса ледена

с корона от лъчи студени.

Блещука скреж в косите ми –

уханни, черни.

А с цвят на борова смола

сред зима очите ми са –

тъмни, кротки.

Студът е моето уютно царство –

там всичко е прозрачно, бяло.

И влагата е вярната ми стража,

лъчите северни – неземна свита.

В света ми тих не падат сенки –

в полята снежни всичко е открито.

Вървя прозрачна, в бяла дреха,

снега докосвам хладно пухкав,

а тайно под гръдта ми свети

клеймо горещо – твоята целувка.

 

 

9.11.1995

 

© Мария Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за "Любими".
  • Благодаря, Георги, Искра.
  • И аз го прочетох. Както си се разхождам из сайта, изведнъж попадам на нещо интересно. После, посещавам профила на автора, за да видя има ли и други находки. Мдааа... Има. И си викам, как не съм го забелязал! И се замислям..., значи. Обяснението ми е следното. Тези с големите четки, яко лустросват все едни и същи, онези им връщат и се получава нещо като завеса. Може да е добре написано, но умишлено се игнорира и след като мине първата страница, отива в архива. Трябва случаен коментар да те насочи натам или да си се ровиш. Нечестничко е някак си. Но и в живота е така. Диамантите са скрити в сивата скална маса.
  • Скрита лимонка съм си аз. Благодаря. Някои клейма си остават за цял живот. Дали за добро, не знам.
Предложения
: ??:??