Свят от лед
Вървя в снега –
принцеса ледена
с корона от лъчи студени.
Блещука скреж в косите ми –
уханни, черни.
А с цвят на борова смола
сред зима очите ми са –
тъмни, кротки.
Студът е моето уютно царство –
там всичко е прозрачно, бяло.
И влагата е вярната ми стража,
лъчите северни – неземна свита.
В света ми тих не падат сенки –
в полята снежни всичко е открито.
Вървя прозрачна, в бяла дреха,
снега докосвам хладно пухкав,
а тайно под гръдта ми свети
клеймо горещо – твоята целувка.
9.11.1995
© Мария Димитрова All rights reserved.
Както си се разхождам из сайта, изведнъж попадам на нещо интересно. После, посещавам профила на автора, за да видя има ли и други находки. Мдааа... Има. И си викам, как не съм го забелязал! И се замислям..., значи. Обяснението ми е следното. Тези с големите четки, яко лустросват все едни и същи, онези им връщат и се получава нещо като завеса. Може да е добре написано, но умишлено се игнорира и след като мине първата страница, отива в архива. Трябва случаен коментар да те насочи натам или да си се ровиш. Нечестничко е някак си. Но и в живота е така. Диамантите са скрити в сивата скална маса.