Светът е мрак покрит с тъга..

Светът живее в тишина,

а мен ме мъчи мисълта

за това, че съм сама.

Но нещо ми убягва май,

изгубва се във тъмнината...

Щом не виждам в него край

и друг е погледът ми над нещата.

Казваха ми, че съм луда,

повтаряха го дни наред.

Не вярах в Джа, не вярвах в Буда,

обръщах се спокойно и продължавах си напред.

Но дойде време за вълната,

която да отмие оптимизма от душата.

И нахлу в живота ми водата,

разпръсна се, удави всичките мечти...

повлече ги надолу и ги умъртви!

А мен остави ме в играта,

да довърша пътя на пирата,

започнал тъй внезапно...и да се издигна в небесата.

Казваха ми, че съм луда,

казват ми го и сега.

Не вярвах в Джа, не вярвам в Буда.

Непукист и реалист...сърцето лед в снега!

Парченцата опитвах се да събера,

нареждах ги във пъзела едно след друго

и времето тъй бързо отлетя,

поставих и последното...но се получи грубо!

Картината бе силна с мъдростта.

Пропи очите

на живота истината...слабостта

накара същността ми да пълзи.

Устата млъкна,сърцето спря да тупти...

не мигнах дори за миг.

Седях и гледах с оцъклени очи,

съзирах там размазан лик.

Уплаших се и мисълта се стрелна...

като стрела съзнанието ми проби.

И нещо черно там се белна...

знак за всички неизпълнени мечти.

И няма покой душата,а силно бие сърцето....

Но никога няма да мразя...това чувство проклето...

Не ми харесваше на земята,

а само облаци и прах виждам в небето...

От болка покрити с тъгата

и всичко умира и отива там където

живее свободно в човека детето.

живот....съдба...

желание....и мечта.....

немирна....проклета душа,

но вечно водеща ме в тази игра!