Свят в черупка
Черупките са малки. Твърде тесни.
Едва-едва побират същността ми.
Дори не се затварят. Ще изчезне
и малкото, което днес ме храни.
Почти не се замислях, че до тука
живeeх в тишината, като в сфера.
Удобна беше мидната хралупа
и знаех точно как да се намеря.
И личното си беше мое... лично.
Единственото в мен, което исках.
Най-скъпото, което си обичах.
Усещах колко много ще си липсвам.
Сега си искам кътчето стократно.
Върни ми мястото, което си е мое,
че тръгна ли си толкова внезапно,
черупките след мен ще се затворят.
Едва-едва побират същността ми.
Дори не се затварят. Ще изчезне
и малкото, което днес ме храни.
Почти не се замислях, че до тука
живeeх в тишината, като в сфера.
Удобна беше мидната хралупа
и знаех точно как да се намеря.
И личното си беше мое... лично.
Единственото в мен, което исках.
Най-скъпото, което си обичах.
Усещах колко много ще си липсвам.
Сега си искам кътчето стократно.
Върни ми мястото, което си е мое,
че тръгна ли си толкова внезапно,
черупките след мен ще се затворят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Стоянова Всички права запазени
