Dec 15, 2008, 12:32 AM

Свят в черупка

Poetry » Other

1.7K 0 36

Черупките са малки. Твърде тесни.
Едва-едва побират същността ми.
Дори не се затварят. Ще изчезне
и малкото, което днес ме храни.

Почти не се замислях, че до тука
живeeх в тишината, като в сфера.
Удобна беше мидната хралупа
и знаех точно как да се намеря.

И личното си беше мое... лично.
Единственото в мен, което исках.
Най-скъпото, което си обичах.
Усещах колко много ще си липсвам.

Сега си искам кътчето стократно.
Върни ми мястото, което си е мое,
че тръгна ли си толкова внезапно,
черупките след мен ще се затворят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

izvorche (Христина Петрова)

Интересно е как първите куплети градят представата за самодостатъчен свят, който внезапно отеснява или пък в него нахълтва и някой втори, който иска да го премоделира. И четвъртият куплет е зов именно към този, отнемащия, за да му се внуши, че светът може да е за двам, но всеки трябва да има свой капитал , с който влиза в него

2009-02-03T12:57:53+02:00
miri_miri (Мария Табакова)

Елишка , много мъдро пишеш ! Хубаво ми е да чета стиховете ти ! Поздрав !

2009-01-06T09:55:15+02:00
Индиана (Криси)

Какви ти черупки, ти летиш със стиховете си!!! С обич!

2008-12-21T20:48:43+02:00
geowid (Георги Видинов)

сложна ситуация...

2008-12-19T19:07:17+02:00
EMPEROR (Валентин Илиев)

Много поезия съм изчел и без да искам съм придобил някакъв ориентир.
Кавичките въобще не са преносни.
А все пак една награда потвърждава моето мнение
Естествено и хилядите мнения на творците и читателите в сайта.

П.С. Виждала ли си повече шестици някъде?

2008-12-18T23:08:01+02:00