СВЯТ ЗА ОБИЧ И ДОБРО
... навярно ми се връщат добрини,
които нявга някому съм сторил? –
щом Бог ми праща пролетните дни,
и плиска щедро слънчице отгоре,
през иглени шпионки и врати
не гледа никой никого под вежди,
и – щом отново над света лети
балончето ми, пълно със надежди,
и бирниците стават по-добри,
щом работата гледат си през пръсти,
и отчето във храма – без пари! –
за мене кротко трижди се прекръсти,
щом дръпнах и ръждивото резе,
с три бирички съседът ме почерпи,
дори донесе шепичка мезе! –
едно пакетче тиквени на «Керпи»,
е, нещо става с тоя готин свят,
щом днес дори не ме залая куче...
Човекът за човека да е брат! –
това на Първа пролет ми се случи.
© Валери Станков Всички права запазени