10.03.2007 г., 11:13 ч.
Святост пожела да ни съветва
Любовта ми, даже в сонет,
потвърждава нашия обет -
гони непосилния ни гнет:
той при нас е враг заклет.
В произволните постъпки,
търсещи любовните права,
той пак засява тъжни пъпки,
пламва влюбената ми глава.
Питах побеснял как ги вършиш,
че с тебе вече бях се слял:
чувствах те – нежността ни кършиш,
но за грешките ти ослепял.
-Ти нали с любовна клетва
святост пожела да ни съветва?
© Валери Рибаров Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Питай го този Сократ, ако е още при тебе!? По същите съображения...А ако си е тръгнал, пак ела тук...С общи усилия ще решим въпроса, че и Кралицата я чакам всеки момент да се появи...
-
Толкоз сладичка, енигматична,
разпростря познатите къдели -
в правата си е саркастична
и се питам вече аз къде ли
да закича моята кордела,
че е весела и тъй игрива,
но правата ми е тя отнела
с желание да ме приспива!?
Задължението на влюбените е да пазят постигнатото тъждество, а, след като не успяват, те започват да търсят правата си по най-странния начин - като се карат?! В текста логиката на любовния гнет е разкрита пълно и последователно! Благодаря за въпроса. -
Чух душичке, твоя вопъл -
за да стане той пък топъл,
трябва да го декодирам,
но и тъй си те разбирам! -
Колкото откроеният нюанс е по-фин, толкова и представата за цялостта е по-пълна.
Благодаря!
Поздрав! -
И на мен ми хареса.
Много хубави казуси представят писанията ти
Успех! -
Радвам се, че си уловил нюанса.
-
Началото малко е претрупано с римата, но пък поставяш един страхотен въпрос на любовните отношения. А и тя дава чудесен отговор.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
В този текст има и лека закачка, да!