Святост пожела да ни съветва

Poetry

825 0 8

Любовта ми, даже в сонет,

потвърждава нашия обет -

гони непосилния ни гнет:

той при нас е враг заклет.

В произволните постъпки,

търсещи любовните права,

той пак засява тъжни пъпки,

пламва влюбената ми глава.

Питах побеснял как ги вършиш,

че с тебе вече бях се слял:

чувствах те – нежността ни кършиш,

но за грешките ти ослепял.

-Ти нали с любовна клетва

святост пожела да ни съветва?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

MOJSEI (Валери Рибаров)

Здравей, Дими!
В този текст има и лека закачка, да!

2007-03-11T11:09:13+02:00
MOJSEI (Валери Рибаров)

Питай го този Сократ, ако е още при тебе!? По същите съображения...А ако си е тръгнал, пак ела тук...С общи усилия ще решим въпроса, че и Кралицата я чакам всеки момент да се появи...

2007-03-10T14:24:40+02:00
MOJSEI (Валери Рибаров)

Толкоз сладичка, енигматична,
разпростря познатите къдели -
в правата си е саркастична
и се питам вече аз къде ли
да закича моята кордела,
че е весела и тъй игрива,
но правата ми е тя отнела
с желание да ме приспива!?

Задължението на влюбените е да пазят постигнатото тъждество, а, след като не успяват, те започват да търсят правата си по най-странния начин - като се карат?! В текста логиката на любовния гнет е разкрита пълно и последователно! Благодаря за въпроса.

2007-03-10T14:13:19+02:00
MOJSEI (Валери Рибаров)

Чух душичке, твоя вопъл -
за да стане той пък топъл,
трябва да го декодирам,
но и тъй си те разбирам!

2007-03-10T12:55:18+02:00
MOJSEI (Валери Рибаров)

Колкото откроеният нюанс е по-фин, толкова и представата за цялостта е по-пълна.
Благодаря!
Поздрав!

2007-03-10T12:48:12+02:00

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0