10 mar 2007, 11:13

Святост пожела да ни съветва 

  Poesía
633 0 8



 

Любовта ми, даже в сонет,

потвърждава нашия обет -

гони непосилния ни гнет:

той при нас е враг заклет.

В произволните постъпки,

търсещи любовните права,

той пак засява тъжни пъпки,

пламва влюбената ми глава.

Питах побеснял как ги вършиш,

че с тебе вече бях се слял:

чувствах те – нежността ни кършиш,

но за грешките ти ослепял.

-Ти нали с любовна клетва

святост пожела да ни съветва?

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Здравей, Дими!
    В този текст има и лека закачка, да!
  • Питай го този Сократ, ако е още при тебе!? По същите съображения...А ако си е тръгнал, пак ела тук...С общи усилия ще решим въпроса, че и Кралицата я чакам всеки момент да се появи...
  • Толкоз сладичка, енигматична,
    разпростря познатите къдели -
    в правата си е саркастична
    и се питам вече аз къде ли
    да закича моята кордела,
    че е весела и тъй игрива,
    но правата ми е тя отнела
    с желание да ме приспива!?

    Задължението на влюбените е да пазят постигнатото тъждество, а, след като не успяват, те започват да търсят правата си по най-странния начин - като се карат?! В текста логиката на любовния гнет е разкрита пълно и последователно! Благодаря за въпроса.
  • Чух душичке, твоя вопъл -
    за да стане той пък топъл,
    трябва да го декодирам,
    но и тъй си те разбирам!
  • Колкото откроеният нюанс е по-фин, толкова и представата за цялостта е по-пълна.
    Благодаря!
    Поздрав!
  • И на мен ми хареса.
    Много хубави казуси представят писанията ти
    Успех!
  • Радвам се, че си уловил нюанса.
  • Началото малко е претрупано с римата, но пък поставяш един страхотен въпрос на любовните отношения. А и тя дава чудесен отговор.
Propuestas
: ??:??