Свърши се
Не си отивай. На колене те моля.
Познаваш ме – пред никого глава
не бих склонил, пред тебе – да.
Не си отивай... всичко мое.
За моите думи сякаш глуха,
тръгна си и в мрака ме забрави.
Защо? Защо живота ми обърна?
Защо остави ме да тъна във разруха?
Не мога, не искам да забравя
онзи поглед и сияйната усмивка,
когато каза: „С тебе съм щастливка!”
Минало е вече. Време е за края.
Как, кажи, отново да се върна там,
където чудех се защо ли да живея
и не виждах смисъл да се смея?
Там, където ще съм сам.
Винаги ще те обичам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Всички права запазени
