Свърши се
Не си отивай. На колене те моля.
Познаваш ме – пред никого глава
не бих склонил, пред тебе – да.
Не си отивай... всичко мое.
За моите думи сякаш глуха,
тръгна си и в мрака ме забрави.
Защо? Защо живота ми обърна?
Защо остави ме да тъна във разруха?
Не мога, не искам да забравя
онзи поглед и сияйната усмивка,
когато каза: „С тебе съм щастливка!”
Минало е вече. Време е за края.
Как, кажи, отново да се върна там,
където чудех се защо ли да живея
и не виждах смисъл да се смея?
Там, където ще съм сам.
Винаги ще те обичам.
© Александър All rights reserved.
