Сякаш потъвам
Започвам да потъвам бавно в лудостта си,
Светът ми вътрешен - объркан и опропастен...
Не зная как да различа реално от илюзия,
губя почвата под мен...
Губя се в безкрайно далечното бъдеще,
губя се в статичното сега,
губя се във нощните зловещи сънища,
стремглаво тичам пак към пропастта...
Объркана съм и съм наранена,
чопля раната и във агония на ум крещя...
Нямам сили да се боря с лудостта във мене,
нямам вече воля да летя...
Сякаш рязко ми отрязаха крилете снежно бели,
сякаш ми изтръгнаха сърцето от трупа,
сякаш падах с дни, а не секунди...
И накрая сгромолясах се във кървава река...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лилия Всички права запазени
