Сякаш потъвам
Започвам да потъвам бавно в лудостта си,
Светът ми вътрешен - объркан и опропастен...
Не зная как да различа реално от илюзия,
губя почвата под мен...
Губя се в безкрайно далечното бъдеще,
губя се в статичното сега,
губя се във нощните зловещи сънища,
стремглаво тичам пак към пропастта...
Объркана съм и съм наранена,
чопля раната и във агония на ум крещя...
Нямам сили да се боря с лудостта във мене,
нямам вече воля да летя...
Сякаш рязко ми отрязаха крилете снежно бели,
сякаш ми изтръгнаха сърцето от трупа,
сякаш падах с дни, а не секунди...
И накрая сгромолясах се във кървава река...
© Лилия All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Просто невероятно!!!
-
Каквото и да те е довело до такова състояние е вдъхновило един чудесен стих, макар и пропит с отчаяние и безнадеждност!
-
Много е тъжно стихчето ти,но е просто невероятно!Толкова добре написано!!!Без думи съм...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
няма как да не те боли.
Повярвай, помечтай...
Не си сама, ръка подай!
Отвори очи и виж светлината,
позволи на сърцето да почувства топлината.