Сякаш потъвам

Поэзия

724 0 4

Започвам да потъвам бавно в лудостта си,

Светът ми вътрешен - объркан и опропастен...

Не зная как да различа реално от илюзия,

губя почвата под мен...

Губя се в безкрайно далечното бъдеще,

губя се в статичното сега,

губя се във нощните зловещи сънища,

стремглаво тичам пак към пропастта...

Объркана съм и съм наранена,

чопля раната и във агония на ум крещя...

Нямам сили да се боря с лудостта във мене,

нямам вече воля да летя...

Сякаш рязко ми отрязаха крилете снежно бели,

сякаш ми изтръгнаха сърцето от трупа,

сякаш падах с дни, а не секунди...

И накрая сгромолясах се във кървава река...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Prokletia (Пепел от Рози)

Стиснала до кръв очи
няма как да не те боли.
Повярвай, помечтай...
Не си сама, ръка подай!
Отвори очи и виж светлината,
позволи на сърцето да почувства топлината.

2008-03-06T22:52:03+02:00
Бонбонка (Просто Аз)

Просто невероятно!!!

2008-03-06T19:28:01+02:00
Queen_of_Dreamland (Наталия)

Каквото и да те е довело до такова състояние е вдъхновило един чудесен стих, макар и пропит с отчаяние и безнадеждност!

2008-03-06T19:17:39+02:00
fraulia (Васка Мадарова)

Много е тъжно стихчето ти,но е просто невероятно!Толкова добре написано!!!Без думи съм...

2008-03-06T18:45:58+02:00