СЯНКА
За петите ми вкопчена здраво,
все до мене със стъпките верни
се поти през горещото лято,
през студената зима трепери.
Неотлъчно след мен се извива
мойта спътница, гола и боса,
и във църквата с мен се отбива,
и във кръчмата сяда до масата.
Мълчалива, безшумно ме следва,
помъдрява от моите грешки,
не заменя провал за победа,
а ме стиска във своите клещи.
Най-безстрашната спътница моя
колко пъти от мрака умира,
но възкръсне ли - слънцето моли
да ми грее в живота неспирно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
