valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
26 янв. 2007 г., 05:54

СЯНКА 

  Поэзия
631 0 5

За петите ми вкопчена здраво,

все до мене със стъпките верни

 се поти през горещото лято,

през студената зима трепери.

 

Неотлъчно след мен се извива

 мойта спътница, гола и боса,

и във църквата с мен се отбива,

и във кръчмата сяда до масата.

 

Мълчалива, безшумно ме следва,

помъдрява от моите грешки,

не заменя провал за победа,

а ме стиска във своите клещи.

 

Най-безстрашната спътница моя

 колко пъти от мрака умира,

но възкръсне ли - слънцето моли

да ми грее в живота неспирно.

 

© Валентин Йорданов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??