СЯНКА

Jan 26, 2007, 5:54 AM

Poetry

632 0 5

За петите ми вкопчена здраво,

все до мене със стъпките верни

се поти през горещото лято,

през студената зима трепери.

Неотлъчно след мен се извива

мойта спътница, гола и боса,

и във църквата с мен се отбива,

и във кръчмата сяда до масата.

Мълчалива, безшумно ме следва,

помъдрява от моите грешки,

не заменя провал за победа,

а ме стиска във своите клещи.

Най-безстрашната спътница моя

колко пъти от мрака умира,

но възкръсне ли - слънцето моли

да ми грее в живота неспирно.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

ria (Гергана Иванова)

2007-01-26T16:24:32+02:00

И този стих е много хубав. Поздравления!
Етчи (Анета Саманлиева)

2007-01-26T14:48:46+02:00

Да добра спътница е тя,
да е слънце, да е светлина.

Поздрав и усмивка.
petinka67 (Петя Кръстева)

2007-01-26T10:53:52+02:00

Чудесен стих, Вальо!
Белоснежка (Гергана Шутева)

2007-01-26T10:10:15+02:00

Страхотен стих! Браво!
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

2007-01-26T09:01:56+02:00

Поздравления Валентин!
"помъдрява от моите грешки,
не заменя провал за победа,"
Много е хубаво!