Сянка
Далечен полъх на дихание погрешно,
не носи мир вечерният сумрак,
обичам да съм сам и бързам спешно,
и в път не чакам от съдбата знак.
Сумрачна сянка, дрипав мускул,
скроен набързо дрипав силует,
душата си на глътки бързи не изпускам,
душа на рицар, рокер и атлет.
В сумрака сянката се крие ,зрима,
съдбата е отсъдила да бъде тя сама,
какво от туй, че скита се неуловима,
понесла в митомански ореол вина.
Вселената показа себе си, през пръсти,
нощта навяваше утеха и печал,
не хвърляше обаче сянка върху кръста
разпънатият в болка оцелял.
В себе си преминал сянката прекрачвам,
нося от високо тежкия си кръст,
разпъната по тъмно сянката сумрачна
притегля напосоки земния ми ръст.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Станчев Всички права запазени
