15.08.2008 г., 8:57 ч.

Сянка 

  Поезия » Философска
889 0 15
Далечен полъх на дихание погрешно,
не носи мир вечерният сумрак,
обичам да съм сам и бързам спешно,
и в път не чакам от съдбата знак.
Сумрачна сянка, дрипав мускул,
скроен набързо дрипав силует,
душата си на глътки бързи не изпускам,
душа на рицар, рокер и атлет.
В сумрака сянката се крие ,зрима,
съдбата е отсъдила да бъде тя сама,
какво от туй, че скита се неуловима,
понесла в митомански ореол вина. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Станчев Всички права запазени

Предложения
: ??:??