Сянка
Далечен полъх на дихание погрешно,
не носи мир вечерният сумрак,
обичам да съм сам и бързам спешно,
и в път не чакам от съдбата знак.
Сумрачна сянка, дрипав мускул,
скроен набързо дрипав силует,
душата си на глътки бързи не изпускам,
душа на рицар, рокер и атлет.
В сумрака сянката се крие ,зрима,
съдбата е отсъдила да бъде тя сама,
какво от туй, че скита се неуловима,
понесла в митомански ореол вина.
Вселената показа себе си, през пръсти,
нощта навяваше утеха и печал,
не хвърляше обаче сянка върху кръста
разпънатият в болка оцелял.
В себе си преминал сянката прекрачвам,
нося от високо тежкия си кръст,
разпъната по тъмно сянката сумрачна
притегля напосоки земния ми ръст.
© Димитър Станчев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Евала!!!!!!!!
-
!!! Поздрав!!!!
-
Тежат кръстовете всекиму,
но само търпеливите, стигат до края... -
Всеки си носи кръста, но е по-тежък за този който в душата има много...
-
класика е твоята поезия...
с обич, Митко. -
Знаеш за малкия и голямия кръст, който тежал на човека, нали?
ТОЙ дава толкова, колкото всеки един от нас може да носи!
Поете! -
за всеки има по един кръст,Мите...
важното е как ще си го носим през живота...
поздрави от вълчо!
много хубаво...!!! -
Митко, всеки път вълнуваш!...
-
...
Харесах! Поздрав! -
Какво ли е да прекрачиш сянката си? Замисли ме този стих!
-
В себе си преминал сянката прекрачвам,====
това....прозвуча ми като:
смелите умират веднъж, страхливите - всеки ден
стихът е - много!!! -
Всеки с кръста си Митко,но някои с повече...
Точен си,както винаги!Прегръдка!!! -
Голям си и това си е!
-
В себе си преминал сянката прекрачвам,
нося отвисоко тежкия си кръст
!!! -
Много философски сте настроен, г-н Станчев, ей сега ме накарайте да ви врътна аз един литературен анализ
.Имате силен собствен почерк,трудно ще ви сбърка някой,поздрав!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
