21.12.2004 г., 9:29

Сянка

Поезия

1.6K 0 6

Обичам те! Ти знаеш...

Някой чува ли мойто безмълвие?
Някой вижда ли празния поглед?
Аз съм тук, но съм само присъствие,
а душата ми с тебе е някъде.

Скитам бавно по моята улица.
Търся синия поглед на щастие.
Знам, че той ще ми върне усмивката,
ще ме измъкне от блатото.

То ме дърпа надолу към нищото,
впива пръсти във моето тяло.
Да крещя? Не! Изгубих гласа си.
Да избягам? Не усещам краката си.

Чувствам само безкрайна умора
от убийствено дългото скитане.
Влизам в къщи. Заспивам и мога
поне за час-два да сбъдна мечтите си...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

ByF (Летисия Родейро)

Браво

2007-07-14T16:42:46+03:00
galentina (Галина Златева)

"...Аз съм тук, но съм само присъствие,
а душата ми с тебе е някъде...
...Да крещя? Не! Изгубих гласа си.
Да избягам? Не усещам краката си...
...Чувствам само безкрайна умора
от убийствено дългото скитане..."
Невероятно е! Усетих го истински, защото съм го изпитвала!Ние поетите си приличаме, всички имаме лесно раними души, но те ни дават и много сила...за мен творенето е цяло щастие!

2005-01-26T10:37:08+02:00
Далия (Далия)

A аз намирам нови приятели. Благодаря ви!

2005-01-07T17:12:10+02:00
sinner (Кая)

Още някой, който ще чета за напред! Поздрави!

2005-01-07T17:10:16+02:00
Далия (Далия)

Знаеш ли, казваш, че усещането ти е до болка познато. Странното е, че аз бих могла да кажа същото, когато чета твои неща. Абсолютно същото! Особено "Из дневника на един...". Благодаря ти за добрите думи. И продължавай да пишеш, защото ми харесва да те чета

2004-12-22T14:19:59+02:00