Dec 21, 2004, 9:29 AM

Сянка

  Poetry
1.6K 0 6
                            Обичам те! Ти знаеш...

Някой чува ли мойто безмълвие?
Някой вижда ли празния поглед?
Аз съм тук, но съм само присъствие,
а душата ми с тебе е някъде.

Скитам бавно по моята улица.
Търся синия поглед на щастие.
Знам, че той ще ми върне усмивката,
ще ме измъкне от блатото.

То ме дърпа надолу към нищото,
впива пръсти във моето тяло.
Да крещя? Не! Изгубих гласа си.
Да избягам? Не усещам краката си.

Чувствам само безкрайна умора
от убийствено дългото скитане.
Влизам в къщи. Заспивам и мога
поне за час-два да сбъдна мечтите си...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Далия All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво
  • "...Аз съм тук, но съм само присъствие,
    а душата ми с тебе е някъде...
    ...Да крещя? Не! Изгубих гласа си.
    Да избягам? Не усещам краката си...
    ...Чувствам само безкрайна умора
    от убийствено дългото скитане..."
    Невероятно е! Усетих го истински, защото съм го изпитвала!Ние поетите си приличаме, всички имаме лесно раними души, но те ни дават и много сила...за мен творенето е цяло щастие!
  • A аз намирам нови приятели. Благодаря ви!
  • Още някой, който ще чета за напред! Поздрави!
  • Знаеш ли, казваш, че усещането ти е до болка познато. Странното е, че аз бих могла да кажа същото, когато чета твои неща. Абсолютно същото! Особено "Из дневника на един...". Благодаря ти за добрите думи. И продължавай да пишеш, защото ми харесва да те чета

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...