Далия (Далия)
31 214
21 dic 2004, 9:29

Сянка 

  Poesía
1254 0 6
                            Обичам те! Ти знаеш...

Някой чува ли мойто безмълвие?
Някой вижда ли празния поглед?
Аз съм тук, но съм само присъствие,
а душата ми с тебе е някъде.

Скитам бавно по моята улица.
Търся синия поглед на щастие.
Знам, че той ще ми върне усмивката,
ще ме измъкне от блатото.

То ме дърпа надолу към нищото,
впива пръсти във моето тяло.
Да крещя? Не! Изгубих гласа си.
Да избягам? Не усещам краката си.

Чувствам само безкрайна умора
от убийствено дългото скитане.
Влизам в къщи. Заспивам и мога
поне за час-два да сбъдна мечтите си...

© Далия Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Браво
  • "...Аз съм тук, но съм само присъствие,
    а душата ми с тебе е някъде...
    ...Да крещя? Не! Изгубих гласа си.
    Да избягам? Не усещам краката си...
    ...Чувствам само безкрайна умора
    от убийствено дългото скитане..."
    Невероятно е! Усетих го истински, защото съм го изпитвала!Ние поетите си приличаме, всички имаме лесно раними души, но те ни дават и много сила...за мен творенето е цяло щастие!
  • A аз намирам нови приятели. Благодаря ви!
  • Още някой, който ще чета за напред! Поздрави!
  • Знаеш ли, казваш, че усещането ти е до болка познато. Странното е, че аз бих могла да кажа същото, когато чета твои неща. Абсолютно същото! Особено "Из дневника на един...". Благодаря ти за добрите думи. И продължавай да пишеш, защото ми харесва да те чета
  • до болка познато...усещане
    стиха ти ми хареса много
Propuestas
: ??:??