Ослепи ли те моята сянка,
вряза ли се
направо в гърдите ти,
на пресекулки ли дишаш,
и изобщо -
можеш ли още да дишаш.
Изпи ли си виното,
изяде ли хляба начупен,
без да те давят
като преглъщаш.
И изобщо –
можеш ли още да преглъщаш.
Преоткри ли следите,
отвеждащи в храма,
без да се спъваш
като пристъпяш.
И изобщо –
душата ти храм ли е.
...
И изобщо –
тази вечер ще спиш ли.
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени