Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
307 8035
14.06.2020 г., 0:20 ч.

Сянка 

  Поезия » Философска
794 3 10

Уплашен се стъписвам,

сянката я няма

някъде загубих свойто Аз,

а бяхме заедно в покруса

и във слава

тя беше все до мен,

макар без глас.

Ефирна и безплътна,

незабележима,

една проекция

игра на светлина,

дали направих грешка,

непростима

и тя се скри от мен,

където има тъмниина.

Къде да търся

царството на сенките

древни божества

в тракийски храм 

да призова,

докато я няма

съм безличен,

аз съм Никой

Сянка ли е тя

или Душа?

 

Варна,Гавраил

 

 

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??