Сянка
Уплашен се стъписвам,
сянката я няма
някъде загубих свойто Аз,
а бяхме заедно в покруса
и във слава
тя беше все до мен,
макар без глас.
Ефирна и безплътна,
незабележима,
една проекция
игра на светлина,
дали направих грешка,
непростима
и тя се скри от мен,
където има тъмниина.
Къде да търся
царството на сенките
древни божества
в тракийски храм
да призова,
докато я няма
съм безличен,
аз съм Никой
Сянка ли е тя
или Душа?
Варна,Гавраил
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гавраил Йосифов Все права защищены
