Сянка ли?!
върху листата пролетни разлистена?!
Но кара ме да се замислям...
И странни фигури - с молив,
за сетен път да разчертавам
по пожълтелия, почти измачкан лист.
А мислех си да се получи нещо.
Но как ли ще ме провокира?!
Загледах се в листата на дървото вън -
странни фигури чертаят
по стъклата в мрака -
сякаш мънички сърца туптят -
трептят листата, полюшвани
от призрак - вятър.
Застива във мълчание ръката ми,
моливът... счупи се -
само бавно с поглед ги следя
да не прекъсна танца им магичен...
Живи, по-живи от всякога,
трептят, туптят във полуздрача,
отразили светлината на хиляди звезди.
А в тях като че лутат се... две ангелски очи,
които искат нещичко да ми рекат...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
