Сянка на живота
Сянка гората днеска преброди
търсейки нещо красиво,
хиляди левги обходи,
но всичко бе диво.
Храсти прерови, тревите отвя,
дървета събори из разни нивя..
Потоци подгони и вятъра хвана,
скалите разрони и песен подхвана…
но всичко бе диво.
Със вълци избяга, сърните последва,
с орлите летя и времето следва…
Планинските преспи разрови за миг
и тихо въздъхна без жал и без вик…
но всичко бе диво.
В моретата адски вълни развилня,
в недрата неземни сред огън горя.
И вятър в небето подгони без жал.
Той клони дървесни разклати в печал.
И тихо поля със дъждовна вода…
но всичко бе диво!
Претърси години, дори векове
и боса обходи безчет снегове.
Пустинята тихо премина в печал,
в морето се гмурна - без стон и без жал,
но нищо красиво …всичко бе диво!
Кое е красиво, запита се тя
И тихо, въздишайки спря край света…
Накрая, където на бойно поле
се гонят неспирно безчет ветрове,
Накрая където ме някой зове
и всичкото цяло е просто небе.
Там пътят ти свършва, животът и той.
Не трябва да бъдеш ни сам, ни герой.
Там истински само една светлина
в душата се влива, прораства едва…
И някак за теб не е вече сиво
и всичко красиво е, дори да е диво!
търсейки нещо красиво,
хиляди левги обходи,
но всичко бе диво.
Храсти прерови, тревите отвя,
дървета събори из разни нивя..
Потоци подгони и вятъра хвана,
скалите разрони и песен подхвана…
но всичко бе диво.
Със вълци избяга, сърните последва,
с орлите летя и времето следва…
Планинските преспи разрови за миг
и тихо въздъхна без жал и без вик…
но всичко бе диво.
В моретата адски вълни развилня,
в недрата неземни сред огън горя.
И вятър в небето подгони без жал.
Той клони дървесни разклати в печал.
И тихо поля със дъждовна вода…
но всичко бе диво!
Претърси години, дори векове
и боса обходи безчет снегове.
Пустинята тихо премина в печал,
в морето се гмурна - без стон и без жал,
но нищо красиво …всичко бе диво!
Кое е красиво, запита се тя
И тихо, въздишайки спря край света…
Накрая, където на бойно поле
се гонят неспирно безчет ветрове,
Накрая където ме някой зове
и всичкото цяло е просто небе.
Там пътят ти свършва, животът и той.
Не трябва да бъдеш ни сам, ни герой.
Там истински само една светлина
в душата се влива, прораства едва…
И някак за теб не е вече сиво
и всичко красиво е, дори да е диво!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Попов Всички права запазени
Успех!