Ендериал (Димитър Попов)
51 69
23 мар. 2005 г., 11:35

Сянка на живота 

  Поэзия
1349 0 3
Сянка гората днеска преброди
търсейки нещо красиво,
хиляди левги обходи,
но всичко бе диво.
Храсти прерови, тревите отвя,
дървета събори из разни нивя..
Потоци подгони и вятъра хвана,
скалите разрони и песен подхвана…
но всичко бе диво.
Със вълци избяга, сърните последва,
с орлите летя и времето следва…
Планинските преспи разрови за миг
и тихо въздъхна без жал и без вик…
но всичко бе диво.
В моретата адски вълни развилня,
в недрата неземни сред огън горя.
И вятър в небето подгони без жал.
Той клони дървесни разклати в печал.
И тихо поля със дъждовна вода…
но всичко бе диво!
Претърси години, дори векове
и боса обходи безчет снегове.
Пустинята тихо премина в печал,
в морето се гмурна - без стон и без жал,
но нищо красиво …всичко бе диво!
Кое е красиво, запита се тя
И тихо, въздишайки спря край света…
Накрая, където на бойно поле
се гонят неспирно безчет ветрове,
Накрая където ме някой зове
и всичкото цяло е просто небе.
Там пътят ти свършва, животът и той.
Не трябва да бъдеш ни сам, ни герой.
Там истински само една светлина
в душата се влива, прораства едва…
И някак за теб не е вече сиво
и всичко красиво е, дори да е диво!

© Димитър Попов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хареса ми
  • Все едно си рисувал и то, хубаво!
  • Забележително произведение!Отдавна не бях влизала в сайта, но ме радва че първо на него попаднах.Сигурно има още много хубави и нови за мен неща. Смятам да поразгледам по-обстойно твоите произведения, защото това много ми хареса Успех!
Предложения
: ??:??