Сянка на стената
"Сянка на стената"
Как мога да обичам някого,
щом себе си дълбоко мразя,
щом час по час все тъй неистово
в смрадта на чувствата си газя?
Отдавна в мене няма никой -
завлече го след себе си скръбта,
защо те гледам зло, не питай -
замръзнали са устните в студа...
По стълбите надолу слизам
към Храма на изпитите сълзи,
но страх ме е и там не влизам,
защото зад вратата чакаш ти.
Безсънен стена в тъмнината
с изтекли от очакване очи,
а сянката ти на стената
все тъй замлъкнала стои...
* * *
Как мога да повярвам в някого,
щом аз самият съм лъжа,
щом час по час все тъй неискрено
те гледам от стената и мълча...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Задгробник Евотош Всички права запазени
