Сянка на стената

Mar 9, 2012, 4:01 PM

Poetry » Phylosophy

467 0 3

"Сянка на стената"

Как мога да обичам някого,
щом себе си дълбоко мразя,
щом час по час все тъй неистово
в смрадта на чувствата си газя?

Отдавна в мене няма никой -
завлече го след себе си скръбта,
защо те гледам зло, не питай -
замръзнали са устните в студа...

По стълбите надолу слизам
към Храма на изпитите сълзи,
но страх ме е и там не влизам,
защото зад вратата чакаш ти.

Безсънен стена в тъмнината
с изтекли от очакване очи,
а сянката ти на стената
все тъй замлъкнала стои...

* * *

Как мога да повярвам в някого,
щом аз самият съм лъжа,
щом час по час все тъй неискрено
те гледам от стената и мълча...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

anubhis (Ивелина Димитрова)

2012-03-10T22:53:53+02:00

LOSTGIRL (Десислава Йорданова),радвам се за Вас...
LOSTGIRL (Десислава Йорданова)

2012-03-10T12:39:28+02:00

Стига с това"мрачно е","светло е"и с тези тъпи категории.На мен ми каза много,чудесно е!
anubhis (Ивелина Димитрова)

2012-03-09T16:05:04+02:00

Мрачно е,но се чете...