Сянка от минало
Сянка от минало,
мяма друго какво да ти дам... но където и аз да отида
ще се чувствам пак Българин
Там
Защото грохот от конски копита
звън на меч, щит и стрели
още чувам
когато се скитам
огорчен из твойте земи
Но заминавам
Отивам си вече
От таз страна на плебейски народ
От таз страна кадето честъен стана синоним на идиот
и кажи ми как да остана
в този кошер на жажда за власт
в таз утроба на злоба и завист и вулкан от покварена страст
кажи ми как да остана
всеки ден тук загиват деца
всеки ден безпощадно без жалост
се почерня човешка съдба
Огорчен съм
Обиден
Уплашен за твоите бъдещи дни
май забравихме че има и начини
завещани от нашите предци
не онези продали душата си
за жалки облаги и сласт
а онези с огън в сърцата си
изгорели в безкористна страт
Но това са тътени минали
вече няма ги тези предци
останаха само руините
за слабостта ни моля
Прости
Ей Българио
Сянка от минало
Умрих се
тръгвам и аз
на прощаване аз те прегръщам
коленича
и плача без глас
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Констант Всички права запазени