30.12.2009 г., 23:38

Сянка с образ на Жена...

2K 0 32

 

 

 

 

 

 

 

                     С Я Н К А   С   О Б Р А З    Н А   Ж Е Н А . . .

       ____________________________________________

 

                                                                                    Cherchez la femme!

 

 

 

 

                       Господи!

                       Колко я обичам...

                       Единствена.

                       Свята.

                       Поднебесна.

                       Тез слова мълком изричам.

                       До болка съзнал нейната липса.

 

                       Образ ли си?

                       Жена?

                       Или може би - сянка...

 

                       Не - сянка с образ на Жена.

 

                       Нещо отвъдчовечно.

                       И Вечно!

                       Но все пак Видение...

 

                       Облак в контражур на пълна Луна.

                       Полуусмихната девича обреченост.

                       Изречена, ала незрима тайна.

                       Гъвкав пламък.

                       Скъпо оценен камък.

                       Къпеща се във звезди Сирена...

 

                       Безшумен водопад от седемструнни арпежи.

                       Нематериално щрихирана духовност.

                       Разсъблечен чар.

                       И кристална невинност.

                       Предизвикващи извечния Смисъл на Живота.

 

                       Немислима и измислена...

                       Сянка с образ на Жена.

 

                       Господи,

                       защо ме наказа да я обичам?

                       До болка съзнал,

                       че Тя царува само във мечтите ми...

 

 

 

 

                      2009 г.

 

 

 

                                                                     Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктор Борджиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...