С Я Н К А С О Б Р А З Н А Ж Е Н А . . .
____________________________________________
Cherchez la femme!
Господи!
Колко я обичам...
Единствена.
Свята.
Поднебесна.
Тез слова мълком изричам.
До болка съзнал нейната липса.
Образ ли си?
Жена?
Или може би - сянка...
Не - сянка с образ на Жена.
Нещо отвъдчовечно.
И Вечно!
Но все пак Видение...
Облак в контражур на пълна Луна.
Полуусмихната девича обреченост.
Изречена, ала незрима тайна.
Гъвкав пламък.
Скъпо оценен камък.
Къпеща се във звезди Сирена...
Безшумен водопад от седемструнни арпежи.
Нематериално щрихирана духовност.
Разсъблечен чар.
И кристална невинност.
Предизвикващи извечния Смисъл на Живота.
Немислима и измислена...
Сянка с образ на Жена.
Господи,
защо ме наказа да я обичам?
До болка съзнал,
че Тя царува само във мечтите ми...
2009 г.
Виктор БОРДЖИЕВ
© Виктор Борджиев Todos los derechos reservados