Dec 30, 2009, 11:38 PM

Сянка с образ на Жена...

  Poetry
2.1K 0 32

 

 

 

 

 

 

 

                     С Я Н К А   С   О Б Р А З    Н А   Ж Е Н А . . .

       ____________________________________________

 

                                                                                    Cherchez la femme!

 

 

 

 

                       Господи!

                       Колко я обичам...

                       Единствена.

                       Свята.

                       Поднебесна.

                       Тез слова мълком изричам.

                       До болка съзнал нейната липса.

 

                       Образ ли си?

                       Жена?

                       Или може би - сянка...

 

                       Не - сянка с образ на Жена.

 

                       Нещо отвъдчовечно.

                       И Вечно!

                       Но все пак Видение...

 

                       Облак в контражур на пълна Луна.

                       Полуусмихната девича обреченост.

                       Изречена, ала незрима тайна.

                       Гъвкав пламък.

                       Скъпо оценен камък.

                       Къпеща се във звезди Сирена...

 

                       Безшумен водопад от седемструнни арпежи.

                       Нематериално щрихирана духовност.

                       Разсъблечен чар.

                       И кристална невинност.

                       Предизвикващи извечния Смисъл на Живота.

 

                       Немислима и измислена...

                       Сянка с образ на Жена.

 

                       Господи,

                       защо ме наказа да я обичам?

                       До болка съзнал,

                       че Тя царува само във мечтите ми...

 

 

 

 

                      2009 г.

 

 

 

                                                                     Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктор Борджиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...