Сянката

Поезия » Философска

631 0 7

- Здравей!

- Какво си, подскажи ми...

- Сянка.

- Къде си тръгнал, разкажи ми..

- От тук до края на света...

- Вземи ме с теб, вземи ..

- Но хората не могат да летят...

- Но ти без мен не съществуваш!

- А ти пък много се бунтуваш..Роден съм аз от светлина.

- Но сенките са само...сенки...Отломки прашни от реалността!

- Ах ти със твоята материя.. Нима е важна тя?

- О да! Илюзия си ти, виж колко истински съм АЗ!

- Ах! Какво високомерие..Изчерпа моето търпение!

- Върви си сам тогава!

- И това е твоето решение?

- Окончателно и без опровержение!

- Е, хайде де..не сърди..Тръгни със мен и си мълчи..

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

AnaMarina (Яна)

Интересна хрумка.
Поздрави!

2018-03-22T09:35:33+02:00
limeruna (Йоана)

И сенките са хубаво "отражение". Каквото те следва, на практика това си ти. Колко си права, Ева...

2016-04-08T16:17:54+03:00
EvaFilth (Eva Filth)

Радвам се, че сте харесали приказливата сянка. Човек, говорещ със сянката си не толкова зле, ако трябва да го сравняваме с човек, говорещ с егото си А егото често подвежда, нали? Сенките са поне искрени.

2016-04-08T16:04:24+03:00
stormwatch (Христо Ангелов)

Нестандартна хрумка и готин диалог . Браво, Ева!

2016-04-08T13:52:48+03:00
Putin (Владимир Владимирович)

Хубава басня!

2016-04-08T08:42:36+03:00