18.10.2023 г., 10:12

Сянката на сила

551 0 0

Обичам  истинските думи

и силата на мъдростта.
Душата шепне с нежни струни,
а за сърцето е страстта .

 

Обичам вярата в доброто,
дори прекършено на две.
Обичам пропастта на злото,
която мъдростта зове.

 

Обичам  истинските хора,
които дума не рушат.
Обичам на деня простора
и нощите, които бдят.

 

Обичам сянката на  сила,
която почит ни дължи
и вярата в усмивка мила,
която всичко в нас крепи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наташа Басарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...