Сянката на вятъра
Сянката на вятъра
В студена утринна роса,
с остър писък, разсякъл тишината,
вятърът - замърсен от тъга -
горчиви думи, като смъртта, говори...
Ураганният вятър се вкопчи във мен
побеснял, освободи отровата -
засмука живота ми...
Безспирно навява прашинки
в дълбините на моите останки.
Безбрежна душевна пустиня,
търсеща обич, а не милостиня!!!
Навеждам глава срещу вятъра...
Потънал сред „вътрешностите ми“...
Писък, който накара всичко да потрепери,
всичко в мен да се преобърне.
Навсякъде отломки
вятърът безмилостно разнасяше.
Зъл леден вятър -
в леден пламък превърна сърцето ми.
Вятърът свири на клада във мен,
карайки огъня в огнището да се протяга разпалено.
Обгърнат от нестихващи пламъци,
затихва пулсът и кръвта ми в тялото...
С дълбоката рана,
лежа в ужас ням -
безпомощно умирам бавно сам.
Вятърът вилнее във сърцето,
с разтапящо смирение въздъхвам.
Почвата над мен прозира...
Вятърът отмива и последната капка живот...
със последни сълзи отронени -
във Теб издъхвам...
Пътник съм сред мрачните си мисли,
по дъното на своите мечти.
Всичко в мен се помрачи...
Слънцето не ще разцепи облаците, надвиснали над мен...
не ще прогони вятъра, настанил се безкрайно в мен...
© Дидо Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Нетипичен изказ и запомнящ се стил! Хареса ми
-
... или помрачи многолико суеверие %/.. Благодаря!
-
Хубаво е!
"Пътник съм сред мрачните си мисли,
по дъното на своите мечти.
Всичко в мен се помрачи..." - Знам за какво говориш...
Поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
не ще прогони вятъра, настанил се безкрайно в мен..."
Макар и тъжно, звучи красиво. Понякога човек има нужда да остане за малко сам. Хората са казали, че след всяка буря, винаги изгрява слънце. Но понякога наистина имаме нужда от малко "дъжд" за да оценим "слънчевите" моменти