Сянката на вятъра
В студена утринна роса,
с остър писък, разсякъл тишината,
вятърът - замърсен от тъга -
горчиви думи, като смъртта, говори...
Ураганният вятър се вкопчи във мен
побеснял, освободи отровата -
засмука живота ми...
Безспирно навява прашинки
в дълбините на моите останки.
Безбрежна душевна пустиня,
търсеща обич, а не милостиня!!! ...