11.02.2015 г., 7:55

Събиране на дроби

843 0 5

Не си ми ти едната втора

и нито аз съм половинка.

Но ти си моята опора,

а аз съм твоята дружинка.

 

Отдавна, мила, знам обаче:

от цялото си двете трети.

Признавам! Даже и не плача,

че съм поне едната трета.

 

Едната трета с твойте трети

си правим пак едното цяло.

Не искаме от друг съвети

и как да сме едното тяло.

 

И пак сме здрава единица

по пътя стръмен към безкрая.

Във нашта обща воденица

си мелим мливото за рая.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Приятели, за хубавите коментарии и за оценката!
    Приятно ми е, че харесвате!Поздрави от мен и хубава вечер!!
  • Браво на математика.
  • Много интересно хрумване за тема на стихото ти. Хареса ми!Радвам се, че си сигурен, че те влезеш в рая!Пожелавам ти го след 100години да
    стане и това!Заслужено на такъв праведник ще пиша най-високата оценка!
    Поздравявам те за творбата ти и ти желая ведър ден!
  • Първата и последната строфа са интересни, но средните две четвърти доста си ги разводнил. Сигурно, за да се върти по-добре воденицата?
  • Браво..., математика на любовта...!!!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...