Не си ми ти едната втора
и нито аз съм половинка.
Но ти си моята опора,
а аз съм твоята дружинка.
Отдавна, мила, знам обаче:
от цялото си двете трети.
Признавам! Даже и не плача,
че съм поне едната трета.
Едната трета с твойте трети
си правим пак едното цяло.
Не искаме от друг съвети
и как да сме едното тяло.
И пак сме здрава единица
по пътя стръмен към безкрая.
Във нашта обща воденица
си мелим мливото за рая.
© Никола Апостолов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
