Съблазън
Щом усетим нежен допир,
магията билета си е взела.
И като след стихиен дъжд
чувстваме нашта златна орисия.
Във всяка вечер, във всеки сън,
очите сами говорят си,
търсят и жадуват се,
искат своята примамка,
своето бездумно изкушение.
В белия плик от писмо неизпратено,
скрила се е цялата съблазън,
заедно с всички бели рози без бодли,
създадени от Господ - за теб и мен.
Времето тъпчи ни лицето,
прави го все едно и също,
иска от нас да вземе
всичко нежно и човешко.
Но ние с теб заедно вървим,
заедно напред, дружно в ритъм крачим,
силно и непобедимо - така че
в теб живея аз, в мен живееш ти.
Живота общ ние палим,
докоснеш ли ме, ще се разтопиш
от моята магия,
в сластен грях ще съгрешиш.
С много обич и Честит Свети Валентин!
Твой Кирил.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кирил Юнаков Всички права запазени
Поздрав за теб и за музата ти
