Ти чу ли снощи дъжда
как по стъклата ми тихичко плаче?
Светкавица как раздира нощта
и пробягва тъга по клепачите?
Разчупи тази тъга
и хвърли я на слънцето в сянката.
Помечтай ме, дори да валя.
Пази ме до утре. Обичай ме цялата.
Съблечи от мен този дъжд.
Прегърни с любов тихата моя тъга.
Изпепели ме, светкавично, изведнъж.
И нека бурята да свърши с дъга.