Събота вечер
Като комин в небето ми горчиво
се пъчи тоя кестен позаспал,
зелените си рожбички грижливо
със остри зъби наковал.
Едно щурче цигулката извади.
Kакво едно - оркестър цял
засвири в нощната прохлада
- звездите са поканени на бал .
Поклати клони кестенът уплашен,
че някой му разкъса тишината,
от котки зов – любовен, страшен,
задърпа шлейфа на Луната.
Търкулва се неделята отгоре,
замина този стогодишен ден,
заключвам с мигли лунните простори...
Дали си спомняш мъничко за мен ?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Джулиана Кашон Всички права запазени
