Sarabi (Джулиана Кашон)
97 140
9 ago 2009, 17:00

Събота вечер 

  Poesía
586 0 7

Като комин в небето ми горчиво

се пъчи тоя кестен позаспал,

зелените си рожбички грижливо

със остри зъби наковал.

Едно щурче цигулката извади.

Kакво едно - оркестър цял

засвири в нощната прохлада

- звездите са поканени на бал .

Поклати клони кестенът уплашен,

че някой му разкъса тишината,

от котки зов – любовен, страшен,

задърпа шлейфа на Луната.

Търкулва се неделята отгоре,

замина този стогодишен ден,

заключвам с мигли лунните простори...

Дали си спомняш мъничко за мен ?

© Джулиана Кашон Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??