Sarabi (Джулиана Кашон)
97 140
Aug 9, 2009, 5:00 PM

Събота вечер 

  Poetry
603 0 7

Като комин в небето ми горчиво

се пъчи тоя кестен позаспал,

зелените си рожбички грижливо

със остри зъби наковал.

Едно щурче цигулката извади.

Kакво едно - оркестър цял

засвири в нощната прохлада

- звездите са поканени на бал .

Поклати клони кестенът уплашен,

че някой му разкъса тишината,

от котки зов – любовен, страшен,

задърпа шлейфа на Луната.

Търкулва се неделята отгоре,

замина този стогодишен ден,

заключвам с мигли лунните простори...

Дали си спомняш мъничко за мен ?

© Джулиана Кашон All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??