Aug 9, 2009, 5:00 PM

Събота вечер

  Poetry
757 0 7

Като комин в небето ми горчиво

се пъчи тоя кестен позаспал,

зелените си рожбички грижливо

със остри зъби наковал.

Едно щурче цигулката извади.

Kакво едно - оркестър цял

засвири в нощната прохлада

- звездите са поканени на бал .

Поклати клони кестенът уплашен,

че някой му разкъса тишината,

от котки зов – любовен, страшен,

задърпа шлейфа на Луната.

Търкулва се неделята отгоре,

замина този стогодишен ден,

заключвам с мигли лунните простори...

Дали си спомняш мъничко за мен ?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Джулиана Кашон All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...