Като от мравуняк
в редица -
първа, втора, трета,
пълзи
измито чувство
с породисто величие,
снежен прах
да разтопи с усмивка...
със ситни, жалки крачки
дири изгубена сърна -
слаба и грешна -
онлайн е събуден катинар
и тя -
с намерена,
омагьосана радост
черпи със слънце -
свободна
от себе си...
© Дима Всички права запазени